![[info]](http://l-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
Leave a comment
Remote Letters
readback
03 February 2009 @ 12:24 pm
ПОСЛЕДНИЙ ТОСТ
Я пью за разоренный дом,
За злую жизнь мою,
За одиночество вдвоем,
И за тебя я пью,—
За ложь меня предавших губ,
За мертвый холод глаз,
За то, что мир жесток и груб,
За то, что Бог не спас.
27 июня 1934, Шереметьевский Дом
Анна Ахматова
-=-
Има някои произведения от които просто ти настръхват косите...
Я пью за разоренный дом,
За злую жизнь мою,
За одиночество вдвоем,
И за тебя я пью,—
За ложь меня предавших губ,
За мертвый холод глаз,
За то, что мир жесток и груб,
За то, что Бог не спас.
27 июня 1934, Шереметьевский Дом
Анна Ахматова
-=-
Има някои произведения от които просто ти настръхват косите...
20 January 2009 @ 03:12 am
Stupidity has a certain charm --
ignorance does not.
или
Глупостта може да бъде чаровна --
невежеството не.
ignorance does not.
или
Глупостта може да бъде чаровна --
невежеството не.
30 October 2008 @ 06:33 am
Първи стъпки в кратце и малко дзен за вдъхновение
“Във вселена, чийто основен принцип е по-скоро относителността, отколкото воюването, няма и определена цел, тъй като няма победа, която да бъде спечелвана, няма крайна цел, която да бъде постигана. Защото всяка крайна цел, както самият свят показва, е крайност, противостоене, и съществува само съотнесена с другия край. Тъй като светът не отива наникъде, няма и никакво бързане за някъде. Човек би могъл и да “приема всичко спокойно”, както самата природа, а на китайски “промените” на естеството и “леснота” са една и съща дума, иа. Това е изходен принцип при изучаването на Дзен и на всяко далекоизточно изкуство: прибързаността и всичко, идващо от нея, са фатални. Защото няма цел, която да бъде постигана. (…) Колкото и парадоксално да изглежда, целенасоченият живот е лишен от съдържание и смисъл. Той бърза ли, бърза напред и изпуска всичко. Без да избързва, нецеленасоченият живот не изпуска нищо, защото само когато няма цел и няма припряност, човешките сетива се отварят изцяло за света.“
/Алън Уотс, "Пътят на Дзен"/
Не гледай в краката си
Макар че в началото ти идва някак “отвътре” да гледаш в краката си – най-вероятно защото си мислиш, че в противен случай няма да уцелиш лентата при следващата стъпка, правилното е да гледаш в някаква статична точка право напред – например в карабинера в отсрещния край на лентата. Гледайки в краката си, няма как да не се влияеш от движещата се лента, което ще попречи на способността ти да останеш в равновесие. И не се притеснявай - вроденото ти чувство за баланс ще ти каже къде да поставиш крака си.
Отпусни се
В ходенето по лента няма с кой да се състезаваш, няма нормативи за покриване, нито високи спортни постижения. Там сте само ти и лентата, а останалото е вътрешното спокойствие, чувството за хармония, удоволствието от преодоляната гравитация и безкрайното задоволство, когато успееш да съчетаеш всичко това и постепенно – да направиш първите стъпки, първото обръщане, първия скок и всички останали трикчета. Няма за къде да бързаш, на лентата всичко се случва сякаш от самосебе си, в момента, в който си готов да му позволиш да се случи. И не забравяй – лентата не се движи, движи се само умът ти.
Дишай
Дори да не си практикувал пранаяма, контролът върху дишането ти значително ще подобри способността ти за баланс върху лентата и ще успокои движенията ти. Концентрирай се върху дълбокото поемане на въздух с диафрагмата – правилното дишане върви ръка за ръка с отпуснатото състояние на тялото, за което стана дума по-горе.
Фокусирай се
Спри погледа си върху точка, която не се движи – отсрещното дърво, някой от карабинерите, или просто не фиксирай погледа си в пространството. Веднага ще установиш колко по-лесно ти е да постигнеш равновесието. Най-лошият съвет, който можеш да получиш на лентата, е “Гледай си в краката” – непрекъснатите вибрации само ще те разконцентрират и ще свършиш бързо там, откъдето си тръгнал – на земята.
Не стягай колената
Правилната позиция е с леко сгънати колена и отместен торс леко назад, така че да да уравновесиш центъра на тежестта и да подпомогнеш движенията и баланса си. Не забравяй, че основните движения върху лентата се извършват главно от бедрата, таза и краката, така чене се стягай, а дръж тялото си максимално отпуснато.
Забавлявай се
Прекалената фрустрация или насилственото концентриране върху постигането на целта няма да ти помогнат особено. Защото “целта на тези изкуства е по-скоро практикуването им, отколкото постигнатите резултати. Но, още по-важно, истинската радост от тях е в онова, което се случва неволно в хода на практикуването, точно както радостта от пътуването не е толкова в пристигането там, закъдето си тръгнал, а в нетърсените изненади, които се случват по пътя.”
/Алън Уотс, “Пътят на Дзен”/
Toва го копнах от ей-туканка на мерси много :)
“Във вселена, чийто основен принцип е по-скоро относителността, отколкото воюването, няма и определена цел, тъй като няма победа, която да бъде спечелвана, няма крайна цел, която да бъде постигана. Защото всяка крайна цел, както самият свят показва, е крайност, противостоене, и съществува само съотнесена с другия край. Тъй като светът не отива наникъде, няма и никакво бързане за някъде. Човек би могъл и да “приема всичко спокойно”, както самата природа, а на китайски “промените” на естеството и “леснота” са една и съща дума, иа. Това е изходен принцип при изучаването на Дзен и на всяко далекоизточно изкуство: прибързаността и всичко, идващо от нея, са фатални. Защото няма цел, която да бъде постигана. (…) Колкото и парадоксално да изглежда, целенасоченият живот е лишен от съдържание и смисъл. Той бърза ли, бърза напред и изпуска всичко. Без да избързва, нецеленасоченият живот не изпуска нищо, защото само когато няма цел и няма припряност, човешките сетива се отварят изцяло за света.“
/Алън Уотс, "Пътят на Дзен"/
Не гледай в краката си
Макар че в началото ти идва някак “отвътре” да гледаш в краката си – най-вероятно защото си мислиш, че в противен случай няма да уцелиш лентата при следващата стъпка, правилното е да гледаш в някаква статична точка право напред – например в карабинера в отсрещния край на лентата. Гледайки в краката си, няма как да не се влияеш от движещата се лента, което ще попречи на способността ти да останеш в равновесие. И не се притеснявай - вроденото ти чувство за баланс ще ти каже къде да поставиш крака си.
Отпусни се
В ходенето по лента няма с кой да се състезаваш, няма нормативи за покриване, нито високи спортни постижения. Там сте само ти и лентата, а останалото е вътрешното спокойствие, чувството за хармония, удоволствието от преодоляната гравитация и безкрайното задоволство, когато успееш да съчетаеш всичко това и постепенно – да направиш първите стъпки, първото обръщане, първия скок и всички останали трикчета. Няма за къде да бързаш, на лентата всичко се случва сякаш от самосебе си, в момента, в който си готов да му позволиш да се случи. И не забравяй – лентата не се движи, движи се само умът ти.
Дишай
Дори да не си практикувал пранаяма, контролът върху дишането ти значително ще подобри способността ти за баланс върху лентата и ще успокои движенията ти. Концентрирай се върху дълбокото поемане на въздух с диафрагмата – правилното дишане върви ръка за ръка с отпуснатото състояние на тялото, за което стана дума по-горе.
Фокусирай се
Спри погледа си върху точка, която не се движи – отсрещното дърво, някой от карабинерите, или просто не фиксирай погледа си в пространството. Веднага ще установиш колко по-лесно ти е да постигнеш равновесието. Най-лошият съвет, който можеш да получиш на лентата, е “Гледай си в краката” – непрекъснатите вибрации само ще те разконцентрират и ще свършиш бързо там, откъдето си тръгнал – на земята.
Не стягай колената
Правилната позиция е с леко сгънати колена и отместен торс леко назад, така че да да уравновесиш центъра на тежестта и да подпомогнеш движенията и баланса си. Не забравяй, че основните движения върху лентата се извършват главно от бедрата, таза и краката, така чене се стягай, а дръж тялото си максимално отпуснато.
Забавлявай се
Прекалената фрустрация или насилственото концентриране върху постигането на целта няма да ти помогнат особено. Защото “целта на тези изкуства е по-скоро практикуването им, отколкото постигнатите резултати. Но, още по-важно, истинската радост от тях е в онова, което се случва неволно в хода на практикуването, точно както радостта от пътуването не е толкова в пристигането там, закъдето си тръгнал, а в нетърсените изненади, които се случват по пътя.”
/Алън Уотс, “Пътят на Дзен”/
Toва го копнах от ей-туканка на мерси много :)
01 August 2008 @ 02:50 pm