А К О…

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума да кажеш,
да почнеш наново градеж,
или в миг да изгубиш богатство, в игра придобито,
и бедата със смях да презреш;
Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно.
Ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят – без капка омраза честта си да си все пак достойно спасил;
Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен да не бъдеш с лъжа опетнен;

Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си –
да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски, без да имаш сред тях фаворит;
Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко, без да станеш след време рушител и дребен злобар;

Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
Ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен.
Ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант.
Ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност, ала не моралист и педант;
Ако ти си дочакъл триумфа, след много провали, и дочуваш все още на своята мисъл гласа.
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла (а пък тези край тебе не са).
О, тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа;
ще си станал ти сине мой, МЪЖ.

Р. Киплинг

Rudiard Kipling
IF

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or beeng hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;
If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two imposters just The same;
If you can bear the hear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or Whach the thinks your gave your life to, broken,
And stop and build'em up with worn-out tools.
If you can make one heap of all your winnings

And risk it on one turn of pitch-and-tass,
And lose, and start again at your begginings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heard and nerves and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which seys to them: "Hold on"
If you can talk with crowds and keep your virtue
Or walk with Kings - nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you
If all man count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth an everything that's in it,
And - which is more - you'll be a MAN, my son!

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

Джоузеф Ръдиард Киплинг

ПОСЛЕДНИЙ ТОСТ

Я пью за разоренный дом,
За злую жизнь мою,
За одиночество вдвоем,
И за тебя я пью,—
За ложь меня предавших губ,
За мертвый холод глаз,
За то, что мир жесток и груб,
За то, что Бог не спас.

27 июня 1934, Шереметьевский Дом
Анна Ахматова

-=-
Има някои произведения от които просто ти настръхват косите...

Първи стъпки в кратце и малко дзен за вдъхновение
“Във вселена, чийто основен принцип е по-скоро относителността, отколкото воюването, няма и определена цел, тъй като няма победа, която да бъде спечелвана, няма крайна цел, която да бъде постигана. Защото всяка крайна цел, както самият свят показва, е крайност, противостоене, и съществува само съотнесена с другия край. Тъй като светът не отива наникъде, няма и никакво бързане за някъде. Човек би могъл и да “приема всичко спокойно”, както самата природа, а на китайски “промените” на естеството и “леснота” са една и съща дума, иа. Това е изходен принцип при изучаването на Дзен и на всяко далекоизточно изкуство: прибързаността и всичко, идващо от нея, са фатални. Защото няма цел, която да бъде постигана. (…) Колкото и парадоксално да изглежда, целенасоченият живот е лишен от съдържание и смисъл. Той бърза ли, бърза напред и изпуска всичко. Без да избързва, нецеленасоченият живот не изпуска нищо, защото само когато няма цел и няма припряност, човешките сетива се отварят изцяло за света.“
/Алън Уотс, "Пътят на Дзен"/

Не гледай в краката си
Макар че в началото ти идва някак “отвътре” да гледаш в краката си – най-вероятно защото си мислиш, че в противен случай няма да уцелиш лентата при следващата стъпка, правилното е да гледаш в някаква статична точка право напред – например в карабинера в отсрещния край на лентата. Гледайки в краката си, няма как да не се влияеш от движещата се лента, което ще попречи на способността ти да останеш в равновесие. И не се притеснявай - вроденото ти чувство за баланс ще ти каже къде да поставиш крака си.

Отпусни се
В ходенето по лента няма с кой да се състезаваш, няма нормативи за покриване, нито високи спортни постижения. Там сте само ти и лентата, а останалото е вътрешното спокойствие, чувството за хармония, удоволствието от преодоляната гравитация и безкрайното задоволство, когато успееш да съчетаеш всичко това и постепенно – да направиш първите стъпки, първото обръщане, първия скок и всички останали трикчета. Няма за къде да бързаш, на лентата всичко се случва сякаш от самосебе си, в момента, в който си готов да му позволиш да се случи. И не забравяй – лентата не се движи, движи се само умът ти.

Дишай
Дори да не си практикувал пранаяма, контролът върху дишането ти значително ще подобри способността ти за баланс върху лентата и ще успокои движенията ти. Концентрирай се върху дълбокото поемане на въздух с диафрагмата – правилното дишане върви ръка за ръка с отпуснатото състояние на тялото, за което стана дума по-горе.

Фокусирай се
Спри погледа си върху точка, която не се движи – отсрещното дърво, някой от карабинерите, или просто не фиксирай погледа си в пространството. Веднага ще установиш колко по-лесно ти е да постигнеш равновесието. Най-лошият съвет, който можеш да получиш на лентата, е “Гледай си в краката” – непрекъснатите вибрации само ще те разконцентрират и ще свършиш бързо там, откъдето си тръгнал – на земята.

Не стягай колената
Правилната позиция е с леко сгънати колена и отместен торс леко назад, така че да да уравновесиш центъра на тежестта и да подпомогнеш движенията и баланса си. Не забравяй, че основните движения върху лентата се извършват главно от бедрата, таза и краката, така чене се стягай, а дръж тялото си максимално отпуснато.

Забавлявай се
Прекалената фрустрация или насилственото концентриране върху постигането на целта няма да ти помогнат особено. Защото “целта на тези изкуства е по-скоро практикуването им, отколкото постигнатите резултати. Но, още по-важно, истинската радост от тях е в онова, което се случва неволно в хода на практикуването, точно както радостта от пътуването не е толкова в пристигането там, закъдето си тръгнал, а в нетърсените изненади, които се случват по пътя.”
/Алън Уотс, “Пътят на Дзен”/

Toва го копнах от ей-туканка на мерси много :)